Теодор Рузвелт
(1858–1919)
- Теодор Рузвелт – снимка Уикипедия
Теодор Рузвелт (Theodore “Teddy” Roosevelt ) е американски политик и 26-ят президент на САЩ (1901– 1909), представител на Републиканската партия и носител на Нобелова награда за мир за 1906 година. Встъпва в длъжност след покушението срещу Уилям Маккинли. На 42-годишна възраст той става най-младият президент на САЩ за своето време. Той е пети братовчед на Франклин Делано Рузвелт и двамата са единствените братовчеди, които са били президенти на САЩ.
Роден е на 27 октомври 1858 година в Ню Йорк в семейството на търговец на стъкло и филантроп от холандски произход. Баща му, Теодор Рузвелт-старши, е бил либерален републиканец, а майка му, Марта Бълок, убедена консерваторка. Теодор е второто дете в семейството – има по-голям брат и по-малка сестра. От дете няма добро здраве и страда от астма, която му причинява чести пристъпи.
В края на 1860 година семейството пътува до Европа, Африка и Близкия Изток. Теодор получава началното си образование предимно у дома. Заради заболяването си почти не посещава училище. През 1876 година постъпва в Юридическия факултет на Харвардския университет, след което специализира право в Колумбийския университет, но не завършва, тъй като започва своята политическа кариера. Междувременно публикува първото си есе, участва в политическия живот и през 1880 година се присъединява към Републиканската партия. Две години по-късно заема първата си длъжност в законодателната власт – става член на парламента на щата Ню Йорк. На 14 февруари, в един и същи ден, губи майка си и своята съпругата Алис Лий. Това се случва два дни след раждането на единствената им дъщеря Алис. Отчаян, Теодор се оттегля от политиката и търси убежище в своето ранчо в Дакота. В продължение на две години се отдава на писането а исторически текстове. През 1886 година се жени за Едит Кърмит Кароу. Раждат им се пет деца.
През 1895 година Теодор Рузвелт е назначен за началник на полицията на Ню Йорк, а след две години е заместник-министър на военноморските сили в армията на президента Уилям Маккинли. По време на испано-американската война (1898) взема участие във военните действия в Куба, а през следващите две години е губернатор на щата Ню Йорк.
През 1901 години Маккинли встъпва в длъжност като президент за втори мандат, а Рузвелт става вицепрезидент. На 6 септември същата година се извършва покушение срещу президента. На 14 септември той умира и още същия ден Рузвелт полага клетва за президент. Заел президентския пост Рузвелт продължава курса на Маккинли за установяването на Америка като световна империалистическа държава, която действа активно в целия свят.
Рузвелт е първият президент, който кани афроамерикански представител в Белия дом. Става въпрос за чернокожия учен Букър, който през 1901 година е приет в Белия дом, за да обсъждат заедно с президента въпроси, свързани с расизма. Но той е и първият президент, получил Нобелова награда за мир (1906) за посредничеството си в сключването на руско-японския мир в Портсмут. Теодор Рузвелт не присъства на церемонията по награждаването, а парите, които получава от Нобеловия комитет, ги дава на агенциите, подпомагащи жертвите на Първата световна война. След като получава наградата за мир, той не престава своята посредническа политика. Организира конференции за регулиране на кризата във Франция и Германия.
По време на своето управление Теодор Рузвелт обещава да остави целия кабинет на Маккинли и уверява обществеността, че няма да ограничава дейността на монополите. Поради корупцията и доминиращите монополи обаче недоволството на населението нараства и в стремежа си да осигури спокойствие, Рузвелт привидно ограничава интересите на монополистите, по-специално на някои „нечестни” тръстове. В редица компании започват съдебни дела, които в повечето случаи приключват само с незначителни глоби. Въпреки това Рузвелт си създава репутацията на „разбивача на тръстове”, като в същото време може да продължи своята политика на ненамеса в дейността на монополите.
Теодор Рузвелт си изгражда образа на първия голям американски герой на новия век – векът насредствата за масова информация. Той е считан за изключително смела и авторитетна личност – имижд, който кара обществеността да го приеме. Успява да покаже как аристократичното направление може да процъфтява в условията на демокрация.
В предизборната кампания Рузвелт набляга на осъждането на престъпниците сред монополистите, като не осъжда монополите като цяло. В същото време води преговори с представители на корпорациите за финансиране на Републиканската партия. Деловите среди бързо разбират истинската роля на Рузвелт в защита на интересите на едрия капитал. Впоследствие става известно, че най-големите едри производители на страната са покрили 72.5% от всички разходи по предизборната кампания на Републиканската партия.
През 1908 година Рузвелт отказва да се кандидатира за трети мандат и подкрепя президентската номинация на републиканеца Уилям Хауърд Тафт, който е бил министър на отбраната в неговия кабинет. Побеждавайки кандидата на демократите Уилям Брайнън, Трафт става президент. Така се поставя началото на формирането на нова политическа партия в САЩ, съставена от поддръжници на Рузвелт от прогресивното крило на Репбликанската партия. На 5 август 1912 година в Чикаго се провежда конвенция на Прогресивната партия на САЩ, на която Теодор Рузвелт е номиниран за кандидат за президент. На 14 октомври 1912 година по време на предизборната канпания той се подготвя да изнесе речта си пред гражданите на Милуоки. В този момент срещу него стреля неизвестния до този момент Джон Шренк. Куршумът пронизва президента в гръдния кош и засяга белия му дроб. Въпреки това раненият президент отказва помощ и произнася своята 90-минутна реч. По-късно става ясно, че куршумът е проникнал в гърдите му, и лекарите преценяват, че е по-малко опасно, ако остане така както е, т. е. да не се изважда. Така Рузвелт носи този куршум до края на живота си.
На изборите през 1912 година Теодор Рузвелт заема второ място и не може да се върне в Белия дом. Тъй като е недоволен от политиката на своя приемник, започва активна предизборна борба за президентския пост. Успява да спечели първичните избори и става кандидат за президент на републиканците, но не получава по-нататъшна поддръжка.
Теодор Рузвелт умира на 6 януари 1919 година в имението Сагамор Хил, Ню Йорк. Смъртта му настъпва по време на сън и е резултат от коронарен емболизъм.